ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА
СЕЛО ТЕРЗИЙСКО
Най-ранните сведения за миналото на района са записани в бележките на свещеник Петко Гечев Цачев. По-късно, в началото на XX век (около 1906 г.), местният учител Стоян Терзиев допълва тези данни и ги включва в летописната книга на училището, благодарение на което днес разполагаме с по-подробна представа за развитието на селото.
Според тези източници Терзийско възниква като селище на троянски колибари приблизително между 1650 и 1700 година. В онези времена районът е бил покрит с гъсти гори, ливади и пасища, които привличали овчари от Троян, използващи мястото за летни паша на стадата си.
Поради близостта до стария римски път Виа Траяна, населението в Троянския край често било застрашавано от разбойнически банди. Това карало част от хората да се разселват към по-високите и трудно достъпни части на планината, където животът бил по-спокоен и защитен. Постепенно по поречието на река Ръждавец започнали да се оформят първите махали, които по-късно ще дадат началото на днешното село Терзийско.
Първоначално заселването е било сезонно – хората живеели в кошари през лятото, но с времето част от тях започнали да остават целогодишно. Така се оформя първото постоянно население на селото.
С развитието на занаятите в Троянския край се променя и животът на местните жители. В най-ранно заселената долна махала започва обработка на висококачествена глина, с което се поставят основите на грънчарството в региона. Смята се, че именно тук за първи път се появяват глинени съдове, които по-късно стават характерни за Троянския край.
Поради тази дейност мястото дълго време е било известно като „Грънчар“. Това име се използва до 1868 година, когато селището се отделя като самостоятелна община и приема днешното име Терзийско. Местният учител Стоян Терзиев отбелязва, че в района са откривани останки от стари керамични съдове, което подсказва за още по-древно заселване или наличие на по-старо селище, изчезнало с времето.
В горната махала, известна като Терзийска, се развива основно животновъдство, подпомогнато от обширните пасища. Постепенно се засилва и нуждата от шивашки услуги, което води до появата на терзии (шивачи). Първоначално местните хора се обличали в Троян, но по-късно занаятчии започват да идват и да работят на място, а някои дори се заселват трайно в махалата. Така тя получава името си – Терзийска.
Съществува и популярна легенда за т.нар. „свищовски терзия“. Според нея млад шивач от Свищов избягал със своята любима, след като бил принуден да се противопостави на местен властник. След дълго скитане двамата достигнали до района на днешното село, където той използвал занаята си и станал известен сред местните жители, а махалата получила името си. Съществува и друг вариант на преданието, според който двама братя от Свищов се заселили тук, за да избегнат раздор помежду си, и основали различни махали.
ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ
Петър Банчев Петров – Професор по икономика
Минко Герджиков – Заместник-министър на търговията при служебното правителство на Стефан Софиянски (1997г.) и заместник-кмет на Столична община (2003 – 2011), като на няколко пъти изпълнява временно функциите на кмет на столицата.
Минчо Казанджиев – Кмет на Ловеч (2003-2015). Завършва Техникума по автотранспорт в Плевен (1976г.) и Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов (1982г.). Икономист със специалност икономист-счетоводител. Специализира в ВИИ „Карл Маркс“ по специалността държавен финансов контрол (1988г.) и в Стопанска академия „Димитър Ценов“ по специалността маркетинг и мениджмънт на бизнеса (1995г.).
Цвятко Дочев – Художник. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1970 г. – специалност „Живопис“ в Национална художествена академия при проф. Панайот Панайотов. Обявен за почетен гражданин на Троян (2014г.).
Спас Дочев – Скулптор. Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, специалност „Декорация“, а след това – Националната художествена академия със специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при проф. Димитър Даскалов.
Владимир Златков – Дърворезбар. Завършва дърворезба в Художествената академия в София през 1981г. Преподавал е във Виена, а от години живее и работи в Германия.
Дочо Вачков - Актьор. Участвал в "Копнежи по белия път" (1987г.), Степни хора (1986г.) и Под игото (1990г.).
Емил Пехливанов - Лекар-невролог. През 1988г. започва да следва медицина в Плевен и завършва в Кошице, Словакия. От 2008г. практикува в Германия.